Илан Бърман: От гледна точка на човешките жертви война в Украйна е катастрофа
Интервю на Юрий Жигалкин, svoboda.org
Във Вашингтон и другите западни столици към момента не схващат добре аргументите, заради които Владимир Путин реши да нахлуе в Украйна и по тази причина Западът не е в положение да построи ефикасна тактика по какъв начин да се опълчи на Русия.
За мнозина е мъчно да одобряват съществено станалият известен претекст за възобновяване на империята. А е изцяло допустимо Путин да се управлява от доста практични съображения, които трансформират Русия в източник на непрекъсната заплаха: той залага на увеличение на популацията посредством завземането на непознати територии.
- Бих възразил на това изказване, като кажа, че войната напълно не е на ниска цена или безвреден метод да увеличиш популацията си.
- Проблемът с демографската рецесия в Русия е мотив, чиято значителност не всички схващат. Страната се намира в нескончаем, задълбочаващ се демографски спад, първите признаци на който се появяват още през 60-те години на предишния век.
Тази наклонност набира мощ, без значение от опитите тя да бъде преодоляна през последните 20 години.
Обърнете внимание на обръщенията на Владимир Путин към Федералното заседание през последните години. Ще видите, че във всяко от тях здравето на нацията и повишението на раждаемостта са измежду главните цели на държавното управление.
Путин прелестно схваща, че Русия мъчно ще удържи в състава си тези великански територии, до момента в който популацията и бързо понижава.
И това е значимо в подтекста на войната, доколкото в имперското въображение на Путин и идеолозите на възраждането на Руската империя завладяването на относително неголеми територии със славянско население, да вземем за пример в Украйна, Казахстан или Беларус, ще помогне бързо да бъде решен този проблем: той залага на увеличение на популацията посредством завземането на непознати територии.
Освен това да не забравяме и, че Кремъл нахлу в Украйна с желанието това да бъде доста къс спор, че това, което Путин назова „ денацификация “ ще се случи за няколко дни и няма да докара до съществени съветски загуби на бойното поле.
Сега към този момент е ясно, че от позиция на човешките жертви война в Украйна е злополука.
За 10 месеца Русия към този момент загуби повече бойци в Украйна, в сравнение с Съветския съюз за десетилетие война в Афганистан.
Така наречената частична готовност, която най-вероятно ще бъде обновена този месец, докара до внезапен скок на емиграцията от Русия.
Парадоксът е в това, че Путин, започвайки войната, частично, с цел да реши демографския проблем с дейностите си внезапно утежни обстановката с човешкия капитал в Русия.
- И вие смятате, че както и да приключи войната, по своята природа путинска Русия ще остане нападателна мощ, която светът ще бъде заставен да държи под надзор?
- Западът едвам в този момент стартира да осъзнава, че Кремъл не просто би трябвало да бъде въздържан, а на имперските му упоритости би трябвало да бъде даден съдбоносен отпор.
За страдание, напълно до скоро, ние не можехме или не желаехме да прозрем какво желае Путин. Той стартира да осъществя провъзгласените преди доста години цели. И в този момент се постанова освен незабавно да разберем по какъв начин да спрем Путин в Украйна, само че и, имайки поради имперската му упоритост, която го управлява, да се опитаме да разберем кой може да стане идната му евентуална жертва, да не позволим тази имперска упоритост да бъде осъществена.
- За да се насочи към нова жертва Путин би трябвало първо да завърши с Украйна. Вие допускате ли, че Русия няма да бъде победена в Украйна?
- Има сюжети, съгласно мен, изцяло реалистични, които не плануват цялостното проваляне на Русия.
Това, което ме безпокои е, че с течение на времето ползата на Запада да поддържа Украйна може да отслабне, решителността за поддръжка до цялостна победа да намалее и войната да приключи в случай че не с победа на Путин, не и с разгромно проваляне на Русия, което ще и разреши да резервира имперските си апетити.
Виждаме паниката в скандинавските страни, в прибалтийските страни, които се притесняват, че от позиция на Кремъл съставляват незащитения фланг на Европа.
- В подобен случай изходът от войната би трябвало да бъде цялостно проваляне на путинска Русия, сходно на провалянето на Германия и Япония във Втората международна война. А гаранция за бъдеща миролюбива Русия ще бъде цялостен ремонт на властническия режим, лустрация и дълбоки промени на политическата система. Реалистичен ли наподобява подобен излаз от войната?
- Мисля, че е прекомерно рано да вършим догатки.
Както и не мисля, че във Вашингтон и другите западни столици разсъждават съществено за това.
Но един проблем, който виждам е, че ние ненужно персонифицираме съветската политика.
Ако приказваме за Русия, то това безусловно е Владимир Путин. Едновременно с това е изцяло допустимо вследствие на тази война Путин по лично предпочитание или по насила, да престане да бъде политически фактор, да не управлява към този момент страната.
И тогава незабавно ще зазвучат гласове за нормализация, за анулация на глобите, за реабилитация на Русия. Проблемът е в институциите, които са надълбоко корумпирани, те са настроени да обслужват властническа система и реформирането им може да създадат единствено самите руснаци.
Този развой ще отнеме значително време, резултатите няма да станат забележими за няколко години. Реинтеграцията на Русия би трябвало да стартира едвам откакто стане ясно, че тя изцяло е трансформирала курса.
В същото време допускам, че незабавно откакто Владимир Путин и обкръжението му слязат от политическата сцена Западът ще бъде мощно прелъстен да възвърне връзките с Русия по силата на тази персонификация, за която приказвам.
И по тази причина, незабавно щом се появят признаци за действително съветско оттегляне, ще стартират диалози за възобновяване на контактите с Москва, а Западът просто няма да има предпочитание да упорства Русия да реформира политическата система.
- Мислите ли, че неуспехът на очакванията за лека победа, че милиони украинци с възторг ще се „ завърнат “ в Русия, ще принуди Путин да промени проектите си? Макар че всички чакат скорошно нахлуване.
- Ясно е, че в сегашната обстановка нито украинската, нито съветската страна са подготвени на допустим за другия компромис.
От Кремъл постъпват сигнали, че той е подготвен на помирение и договаряния, само че при изискване, че резервира контрола на нелегално анексирания Крим и отчасти окупираните четири източни украински области. Естествено, тези условия не са допустими за Киев.
На собствен ред украинското управление, което усеща на практика единомислещата поддръжка на западните страни, не вижда причина да прави взаимни отстъпки, включващи даже и минимални отстъпки на украинска територия.
В момента и двете страни просто не са подготвени на договаряния за преустановяване на войната. Тези позиции може да се трансформират с течение на времето според от военните триумфи или неуспехи на всяка от страните.
Но при тези съответни условия е невероятно да си представим, че Владимир Путин ще реши обществено да се откаже от постигането на оповестените по-рано стратегически цели.
Вътрешно-политическите съображения няма да му разрешат да отстъпи, без да има най-малко някакви достижения, които би могъл да показа като победа.
Превод: Faktor.bg
Във Вашингтон и другите западни столици към момента не схващат добре аргументите, заради които Владимир Путин реши да нахлуе в Украйна и по тази причина Западът не е в положение да построи ефикасна тактика по какъв начин да се опълчи на Русия.
За мнозина е мъчно да одобряват съществено станалият известен претекст за възобновяване на империята. А е изцяло допустимо Путин да се управлява от доста практични съображения, които трансформират Русия в източник на непрекъсната заплаха: той залага на увеличение на популацията посредством завземането на непознати територии.
- Бих възразил на това изказване, като кажа, че войната напълно не е на ниска цена или безвреден метод да увеличиш популацията си.
- Проблемът с демографската рецесия в Русия е мотив, чиято значителност не всички схващат. Страната се намира в нескончаем, задълбочаващ се демографски спад, първите признаци на който се появяват още през 60-те години на предишния век.
Тази наклонност набира мощ, без значение от опитите тя да бъде преодоляна през последните 20 години.
Обърнете внимание на обръщенията на Владимир Путин към Федералното заседание през последните години. Ще видите, че във всяко от тях здравето на нацията и повишението на раждаемостта са измежду главните цели на държавното управление.
Путин прелестно схваща, че Русия мъчно ще удържи в състава си тези великански територии, до момента в който популацията и бързо понижава.
И това е значимо в подтекста на войната, доколкото в имперското въображение на Путин и идеолозите на възраждането на Руската империя завладяването на относително неголеми територии със славянско население, да вземем за пример в Украйна, Казахстан или Беларус, ще помогне бързо да бъде решен този проблем: той залага на увеличение на популацията посредством завземането на непознати територии.
Освен това да не забравяме и, че Кремъл нахлу в Украйна с желанието това да бъде доста къс спор, че това, което Путин назова „ денацификация “ ще се случи за няколко дни и няма да докара до съществени съветски загуби на бойното поле.
Сега към този момент е ясно, че от позиция на човешките жертви война в Украйна е злополука.
За 10 месеца Русия към този момент загуби повече бойци в Украйна, в сравнение с Съветския съюз за десетилетие война в Афганистан.
Така наречената частична готовност, която най-вероятно ще бъде обновена този месец, докара до внезапен скок на емиграцията от Русия.
Парадоксът е в това, че Путин, започвайки войната, частично, с цел да реши демографския проблем с дейностите си внезапно утежни обстановката с човешкия капитал в Русия.
- И вие смятате, че както и да приключи войната, по своята природа путинска Русия ще остане нападателна мощ, която светът ще бъде заставен да държи под надзор?
- Западът едвам в този момент стартира да осъзнава, че Кремъл не просто би трябвало да бъде въздържан, а на имперските му упоритости би трябвало да бъде даден съдбоносен отпор.
За страдание, напълно до скоро, ние не можехме или не желаехме да прозрем какво желае Путин. Той стартира да осъществя провъзгласените преди доста години цели. И в този момент се постанова освен незабавно да разберем по какъв начин да спрем Путин в Украйна, само че и, имайки поради имперската му упоритост, която го управлява, да се опитаме да разберем кой може да стане идната му евентуална жертва, да не позволим тази имперска упоритост да бъде осъществена.
- За да се насочи към нова жертва Путин би трябвало първо да завърши с Украйна. Вие допускате ли, че Русия няма да бъде победена в Украйна?
- Има сюжети, съгласно мен, изцяло реалистични, които не плануват цялостното проваляне на Русия.
Това, което ме безпокои е, че с течение на времето ползата на Запада да поддържа Украйна може да отслабне, решителността за поддръжка до цялостна победа да намалее и войната да приключи в случай че не с победа на Путин, не и с разгромно проваляне на Русия, което ще и разреши да резервира имперските си апетити.
Виждаме паниката в скандинавските страни, в прибалтийските страни, които се притесняват, че от позиция на Кремъл съставляват незащитения фланг на Европа.
- В подобен случай изходът от войната би трябвало да бъде цялостно проваляне на путинска Русия, сходно на провалянето на Германия и Япония във Втората международна война. А гаранция за бъдеща миролюбива Русия ще бъде цялостен ремонт на властническия режим, лустрация и дълбоки промени на политическата система. Реалистичен ли наподобява подобен излаз от войната?
- Мисля, че е прекомерно рано да вършим догатки.
Както и не мисля, че във Вашингтон и другите западни столици разсъждават съществено за това.
Но един проблем, който виждам е, че ние ненужно персонифицираме съветската политика.
Ако приказваме за Русия, то това безусловно е Владимир Путин. Едновременно с това е изцяло допустимо вследствие на тази война Путин по лично предпочитание или по насила, да престане да бъде политически фактор, да не управлява към този момент страната.
И тогава незабавно ще зазвучат гласове за нормализация, за анулация на глобите, за реабилитация на Русия. Проблемът е в институциите, които са надълбоко корумпирани, те са настроени да обслужват властническа система и реформирането им може да създадат единствено самите руснаци.
Този развой ще отнеме значително време, резултатите няма да станат забележими за няколко години. Реинтеграцията на Русия би трябвало да стартира едвам откакто стане ясно, че тя изцяло е трансформирала курса.
В същото време допускам, че незабавно откакто Владимир Путин и обкръжението му слязат от политическата сцена Западът ще бъде мощно прелъстен да възвърне връзките с Русия по силата на тази персонификация, за която приказвам.
И по тази причина, незабавно щом се появят признаци за действително съветско оттегляне, ще стартират диалози за възобновяване на контактите с Москва, а Западът просто няма да има предпочитание да упорства Русия да реформира политическата система.
- Мислите ли, че неуспехът на очакванията за лека победа, че милиони украинци с възторг ще се „ завърнат “ в Русия, ще принуди Путин да промени проектите си? Макар че всички чакат скорошно нахлуване.
- Ясно е, че в сегашната обстановка нито украинската, нито съветската страна са подготвени на допустим за другия компромис.
От Кремъл постъпват сигнали, че той е подготвен на помирение и договаряния, само че при изискване, че резервира контрола на нелегално анексирания Крим и отчасти окупираните четири източни украински области. Естествено, тези условия не са допустими за Киев.
На собствен ред украинското управление, което усеща на практика единомислещата поддръжка на западните страни, не вижда причина да прави взаимни отстъпки, включващи даже и минимални отстъпки на украинска територия.
В момента и двете страни просто не са подготвени на договаряния за преустановяване на войната. Тези позиции може да се трансформират с течение на времето според от военните триумфи или неуспехи на всяка от страните.
Но при тези съответни условия е невероятно да си представим, че Владимир Путин ще реши обществено да се откаже от постигането на оповестените по-рано стратегически цели.
Вътрешно-политическите съображения няма да му разрешат да отстъпи, без да има най-малко някакви достижения, които би могъл да показа като победа.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ